откакто се опита да каже лявата ръка на дясната че онази самодостатъчност е форма на сбогуване мъжът се вмъкна между дланите (още…)
събудено небе и капе лято от ресниците (още…)
Чака селцето. Пази си покривите, шепне за всеки камък по дума, натежала на мястото си. (още…)
Язовир Доспат на свечеряване е внушителна гледка
В Ковачевица времената и вратите са много.
Блог в WordPress.com.
