В Ковачевица времената и вратите са много.
Както казах - много са... а зидовете между тях са мостове.
Покривите напомнят, че всеки камък тежи на мястото си.
Още камъни на мястото си:)
Къща с живот. В нея и около нея.
Верандата е гостоприемна за всякакви времена. Затова и дървото до нея ще цъфти и ще ражда.
Планината е в неизменна кореспонденция с времето.
Пътищата да си избират прецизно времето и вратите, до които стигат
Всяко време и всяка врата си искат Водата.
Следва продължението Вода…
Comment от glossar1 — 15.05.2009 @ 20:45
За смях си е.
))
Но мястото си стои, дървото на словото също и ще го посетя отново! С приятелите си, нали?!;)
Иначе – благодаря ти за усмивките!
Comment от Катя Начева — 15.05.2009 @ 21:11