след указателната табела, с която завърши първата част на предишния постинг, попадам пред кълбо от светлина и тръгвам към него
...и попадам сред тези шубраци 
... и откривам втората табелка
... послушах табелката и се озовах пред тези чадъри.
малко по-нататък срещнах група пеперуди-планинари. Впрочем, имаше много пеперуди, наистина. Навсякъде и всякакви. Тези бяха от най-красивите.
... и такива дървета.
сред цялата дивотия успях да срещна една пейка, но тя не пожела да ми разкаже нищо.
Ето, че стигам до параклисчето-чешма. Малко ми е странно. Винаги преди това съм гледала водата, бликаща от корените на дървото, което се вижда на заден план. Но се усмихвам и благодаря на ръцете, погрижили се за това място.
малко встрани - още едно параклисче.
кратък отдих. Тази пейка беше много гостоприемна...
на връщане се усмихвам доволна.
В заключение – цели осем извървени километри през пресечена местност, зверско огладняване и пълна душа.
Кажи после, че душата е клише.;):)
Коментар от Георги Милев — 20.07.2009 @ 11:09
Привет, Жорети!
Коментар от Катя Начева — 20.07.2009 @ 19:23