Процеп

само ти можеш да разбереш
споделените жаби на масата
тишината в очите,
когато мята светкавици по вилицата за птици

Почти

до мен си -
най-кротката ми рана

по улицата тичат гарвани
а детските слънца
от тебеширен прах са минало
плаче рамото
и стърже по крилата

____________________

тежиш ми в долната част на сърцето
в тази сутрин когато дъждът биеше по стъклата
и нищо друго нямаше освен липсващото ни
и думите, които мълчахме по-дълго от умиране
с което да дойде краят на краищата

Наречете коня ми

и времето убихме
търкаляхме с в гладния му корем
свирехме спомени
а момичетата наричахме Дарлинг

Мъдрост

разбирам, разбирам когато ръцете ти
трябва да хукнат свободни за Рим,
да хванат сбърканите империи за косите
и да си споделят намеренията
но ми е далечна
гледната точка на бухала в тази история