тежиш ми в долната част на сърцето
в тази сутрин когато дъждът биеше по стъклата
и нищо друго нямаше освен липсващото ни
и думите, които мълчахме по-дълго от умиране
с което да дойде краят на краищата
и в краят на краищата
капката по-дълго боли от разлистването на клоните
когато очите ми казаха всичко
докато влагата тихо разхождаше корени
