до мен си -
най-кротката ми рана
по улицата тичат гарвани
а детските слънца
от тебеширен прах са минало
плаче рамото
и стърже по крилата
наедрява -
почти ограда е сънят
почти е къща
на някой бряг е
хляб пече
чака пръстите ми –
да се върнат
а теб държат до устните
и теб повтарят
рисуват прилив
Via pontica
лодки през септември
ако махнат за довиждане
ще изтърват юздите
защото са слепци
и разказвачи
не ме е страх
отдавна с птичите ята препирах се
за силата на маховете
за крилата
хоризонта
