ще ми липсваш, но утре –
днес ми е ялово
дотолкова, че всичките цивилизации ме доближават
и не плащам за това нито
монета в повече –
върнатите дългове не връщат отначало
не коват огради срещу уроки
и думи пръснати нахалост
не покълват
не предизвикват сантименти –
само едно глухо щурче
на друга честота,
извън чутото, платено и забравено
ме ражда.
