Тъмнината докато пада

часовниците
никога не проумяха
разстоянието от устните до целувката
стрелките с маниерност
излъгаха тъмнината
докато падне
в слепоочието с рана

Зверче под миглите

и когато не ми стига въздуха да разцепя небето
и когато птицата се сбогува с ръката ми
тръгвам от хълма надолу
ритам всичките камъни
да стъркалям страха си
че утре
някой пак ще си висне съвестите
под моята стряха

Ковачът

глътнах огноьовете и запалих цирка
неудържимото движение
чорлавата усмивка

Преминаване на червено

По скъсаните улици на лятото
беснеят сенките на слънчогледите.
Освирепява житото.
И пада -
не е от болките във коленете
разполовената ми крачка.

Изтощено стихотворение

Строполи се старата къща
след дългото преместване
на срички

Мърко

От вчера котката пълзеше по корем и издаваше неистови, гърлени звуци.

Паяжина

Сега ми се мълчи.
Разбраха го щурците
и си разсипаха
щуреенето в небесата –

Ever

откакто
се опита да каже лявата ръка на дясната
че онази самодостатъчност
е форма на сбогуване
мъжът
се вмъкна между дланите

Допир

събудено небе
и капе лято от ресниците

Заричане

Чака селцето.
Пази си покривите,
шепне за всеки камък
по дума,
натежала на мястото си.