Криминално стихотворение

настройвам гълъбите за тежки писма –
храня ги с остатъци от дланта ти по моята
и все не им е достатъчно;
кълват погледи, за които отговарям пред съвестта си
и не е лесно в първо лице да разпозная гнева и престъплението,
да му дам име, да си спомня моето
но за протокола е нужно да отбележа:

Отвъд

ще ми липсваш, но утре –
днес ми е ялово
дотолкова, че всичките цивилизации ме доближават

Ако трябва да е отначало

чертая маршрути за птици
ръце, които нямам –
едно око в повече
дали е за теб
дали е заради теб
незнам

Процеп

само ти можеш да разбереш
споделените жаби на масата
тишината в очите,
когато мята светкавици по вилицата за птици

Почти

до мен си -
най-кротката ми рана

по улицата тичат гарвани
а детските слънца
от тебеширен прах са минало
плаче рамото
и стърже по крилата

____________________

тежиш ми в долната част на сърцето
в тази сутрин когато дъждът биеше по стъклата
и нищо друго нямаше освен липсващото ни
и думите, които мълчахме по-дълго от умиране
с което да дойде краят на краищата

Наречете коня ми

и времето убихме
търкаляхме с в гладния му корем
свирехме спомени
а момичетата наричахме Дарлинг

Мъдрост

разбирам, разбирам когато ръцете ти
трябва да хукнат свободни за Рим,
да хванат сбърканите империи за косите
и да си споделят намеренията
но ми е далечна
гледната точка на бухала в тази история

Две чаши дъжд

сънувам прилепи
и стискам в шепи
един април
две чаши дъжд
и раменете ти

-ре

Люк,
не заспивам
гмуркам се до дъното на солта
стискам шепи
и хвърлям по вятъра
приготвям камилите
и разказвам пустинята