Посоките на пумпалчето

никак

Катя Начева — Sat, 25 Dec 2010 22:08:34 +0000

счупени петна

Катя Начева — Sat, 25 Dec 2010 22:05:42 +0000

кварталът

Катя Начева — Sat, 25 Dec 2010 22:02:23 +0000

Криминално стихотворение

Катя Начева — Sun, 29 Aug 2010 16:09:27 +0000

настройвам гълъбите за тежки писма –
храня ги с остатъци от дланта ти по моята
и все не им е достатъчно;
кълват погледи, за които отговарям пред съвестта си
и не е лесно в първо лице да разпозная гнева и престъплението,
да му дам име, да си спомня моето
но за протокола е нужно да отбележа:

снегът –
валя през годините с теб, толкова дълго, че забрави да е бял
и се очерта победоносно в стъпки наопаки
през чертите ми.

капчукът –
тръгна след същите и се вледени за да припомни динозаврите,
зеленото и че може по иначе ако не бяха агрегатните състояния и химията.

лятото –
няма по-банална среща и раздяла от горещото изплъзване на чайника
измежду пръсти, които си отиват
за да рисуват четири стени, в които няма да ме има.

Отвъд

Катя Начева — Mon, 16 Aug 2010 16:44:43 +0000

ще ми липсваш, но утре –
днес ми е ялово
дотолкова, че всичките цивилизации ме доближават
и не плащам за това нито
монета в повече –
върнатите дългове не връщат отначало
не коват огради срещу уроки
и думи пръснати нахалост
не покълват
не предизвикват сантименти –
само едно глухо щурче
на друга честота,
извън чутото, платено и забравено
ме ражда.

Ако трябва да е отначало

Катя Начева — Mon, 05 Jul 2010 17:52:32 +0000

чертая маршрути за птици
ръце, които нямам –
едно око в повече
дали е за теб
дали е заради теб
незнам

но помниш
скалите и залеза
йероглифно плисналите се реки в ливадите
разчиташ ме
и ме написваш отначало –

търпение за което ти завиждат даже камъни
зазидани в основите на къща и чешма

еднакви са косите ни когато искам да ти пиша
а счупени са стомните
и къса глътката вода, неутолила жажда

маршрутът е ръка и птица
докато стигне есента

Процеп

Катя Начева — Thu, 17 Jun 2010 21:02:48 +0000

само ти можеш да разбереш
споделените жаби на масата
тишината в очите,
когато мята светкавици по вилицата за птици
само ти можеш да откачиш вратата
през която да влезе детето
и да ти каже как те обича
толкова е дъждовно по дланите
толкова влюбено
копнежно
и дълго -
часовникарите ми простиха времето
през което те нямаше
и отказаха да поправят стрелките
аз им простих невежеството
да отричат, че те има

е – има те!

след раздадените птици
влиза истината

Почти

Катя Начева — Mon, 14 Jun 2010 19:31:32 +0000

до мен си -
най-кротката ми рана

по улицата тичат гарвани
а детските слънца
от тебеширен прах са минало
плаче рамото
и стърже по крилата
наедрява -

почти ограда е сънят
почти е къща
на някой бряг е
хляб пече

чака пръстите ми –
да се върнат

а теб държат до устните
и теб повтарят
рисуват прилив
Via pontica
лодки през септември

ако махнат за довиждане
ще изтърват юздите
защото са слепци
и разказвачи

не ме е страх
отдавна с птичите ята препирах се
за силата на маховете
за крилата
хоризонта

____________________

Катя Начева — Mon, 07 Jun 2010 19:24:06 +0000

тежиш ми в долната част на сърцето
в тази сутрин когато дъждът биеше по стъклата
и нищо друго нямаше освен липсващото ни
и думите, които мълчахме по-дълго от умиране
с което да дойде краят на краищата

и в краят на краищата

капката по-дълго боли от разлистването на клоните
когато очите ми казаха всичко
докато влагата тихо разхождаше корени

Наречете коня ми

Катя Начева — Thu, 03 Jun 2010 16:19:00 +0000

и времето убихме
търкаляхме с в гладния му корем
свирехме спомени
а момичетата наричахме Дарлинг
нищо по-естествено от това
когато улицата е гърбава

токчета, не подкови са главите ни
и поради това често
бъркахме звънтенето с досада

а после някакъв сив амиго
ни помаха за довиждане
и го убихме
споменавайки за него
в книгите на другите

единственият мъртъв който каза:

оставете времето на времената
и наречете коня ми камила

аз съм жив.